ПОТОПЕНИ ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЕТО
Общуването ми с реката – реката на моето детство – роди не само снимки, но и размисъл. Първо беше осмислянето на моето лично преживяване, превърнало се почти в ритуал, на връщане към рекатa като част от лятото, ваканцията и почивката – връщане за отдих, за отпускане, за откъсване от дребните временни грижи и (пре)зареждане в контакта с природата. После дойде разбирането на творческия заряд в това преживяване, който се разгърна и разви в опосредстваното от фотоапарата общуване с реката и със себе си.
Общуване, което намира смисъл и удоволствие в творческите измерения на съзерцанието, в насладата от възприятието и радостта от осъзнатостта, в автентичното преживяване, красотата на „непретенциозното”, споделеното общуване с любимите неща и живата връзка с природата.
А снимките са снимки на реката отблизо и още по-близо, на водата (в която се е зародил живота, в която се покръстваме за нов живот и в която се пречистваме) и на зеленината около водата в най-различните й разновидности (от цветя до жабуняци), на брега и находките по брега. Камерни снимки на мястото, а не на местността, образи на видяното, а не на видимото, свидетелства за личното, а не просто за наличното
И гората, както и реката, е непресъхващ извор на впечатления и източник на вдъхновение, който
откривам и преоткривам, вече няколко години, с фотоапарат в ръка. Природата не спира да ме изненадва, но и да ми партнира, като се разкрива пред погледа ми в нова, непозната досега светлина, и срещите ни ме провокират да съ-творявам и да споделям това, което съм видяла и познала.
Американският психолог Карл Роджърс описва творчеството като « поява в действие на нов, релационен продукт, който възниква от взаимодействието на уникалността на индивида, от една страна, и материалите, събитията, хората и обстоятелствата на неговия живот, от друга». Така за мен се появиха фотографиите, които сега искам на свой ред да споделя и да направя част от събитията в нашия живот.
Неговият колега Ейбрахам Маслоу уточнява, че творческото възприятие е функция на нагласата към това, с което влизаш във взаимодействие: творческият поглед вижда неща, които другите не забелязват, или вижда нещата по нов, нестандартен или необичаен начин. Затова светът изглежда различен през окото на фотоапарата – защото той е инструмент на твоето виждане (а не зрение), и картината, която той пресъздава (а не отразява), води погледа ни както отвъд конкретното, така и навътре в субективното.
© Катя Стойчева, 2017